Доц. Младен Влашки: Присъствието на Светлозар Игов в българската литература е като километричен камък, никога няма да изчезне
Неговото присъствие в българската литература наистина е като километричен камък - то никога няма да се погуби, да изчезне. Това каза литературният критик доц. Младен Влашки за проф. Светлозар Игов (1945-2023), от чието рождение днес се отбелязват 80 години. „Светлозар Игов е един абсолютно, чисто литературен човек. Тоест, човек, който се е занимавал само с това нещо“, отбеляза доц. Влашки. По думите му като преподавател проф. Игов е създал поколения студенти, които и до днес го обичат, търсят, четат и се водят по неговите интерпретации. „Като литературен историк той е единственият човек в България, който е написал история на българската литература самостоятелно, от гледна точка на своето познание, на своите интерпретации. Като литературен критик Светлозар Игов беше човек, който абсолютно активно следеше целия български литературен живот и неговите преценки са незаобиколими. Това означава, че той в подредбата, така да се каже, на литературното поле е играл една изключително важна роля“, посочи още доц. Младен Влашки. Той разказа още, че освен „прекрасните фрагменти“ и „многото преводи“, Светлозар Игов има също „възлов за българската литература роман“ - „Елените“. Поколения и напред ще познават, ще се ориентират, ще навлизат в литературата през всички тези негови дейности, смята доц. Влашки. „В този смисъл, той е един от малкото големи в тази поредица, като започнем с, да кажем, доктор Кръстев, като минем през Владимир Василев, от по-ново време - Тончо Жечев. Той е в тази поредица на километричните камъни на българското знание за литература“, допълни той. СЪЗДАТЕЛ Е НА НАГРАДАТА „ДЪБЪТ НА ПЕНЧО“ Българският учен, литературен критик и историк, есеист, поет, белетрист и преводач Светлозар Игов е роден на 30 януари 1945 г. в село Радуил, Софийска област. Преподавател е в Софийския и в Пловдивския университет. Автор е на книги с монографични литературоведски изследвания, студия, статии, очерци. Завършва славянска филология в Софийския държавен университет през 1966 г. В следващите две години специализира славянски литератури в Белград и Загреб. В периода 1967–1969 е асистент в Софийския университет, а от 1978 преподава славянски литератури и сравнително литературознание в Пловдивския университет, където от 1983 е доцент, а от 2010 – професор. Редактор е във вестник „Литературен фронт“ (1969-1970), списание „Съвременник“ (1972–1977), главен редактор на списание „Език и литература“ (1994-2005). Работи в Института за изкуствознание при БАН (1976-1978). Научен и старши научен сътрудник (1978, 1988) е в Института за литература при БАН. През 1978 г. защитава докторска дисертация на тема „Иво Андрич – творческо развитие и художествена структура“. Създател е на наградата „Дъбът на Пенчо“. Председател е на журито на националната награда за поезия на името на Иван Николов за 2019 г. НАЙ-ВАЖНАТА СРЕЩА С ЕДИН ЧОВЕК Е СРЕЩАТА С БИБЛИОТЕКАТА МУ Светлозар Игов започва да публикува в периодиката през 1960 г. Интересите му са в областта на историята и критиката на българската литература, поетиката на романа, общото и сравнително литературознание, славянски литератури, теория и критика на превода. Познава, изследва и популяризира класическата и модерна философска и литературна мисъл. Активно се занимава с оперативна критика. Изявява се и в областта на художествената литература - поезия, проза, фрагменти, афоризми, есета, пиеси, както и на романите „Елените“ и „Там на Балканите“. Преводач е и е автор на антологии. Негови литературоведски и художествени текстове са преведени на английски, испански, немски, руски, сърбохърватски, унгарски, френски, чешки език. Книгата му „История на българската литература 1878–1944“ е забранена за публикуване през 1981 г. и издадена едва през 1990 г., а след това многократно преиздавана в различни варианти. В нея Светлозар Игов предлага нов, модерен поглед към българската литература и нова периодизационна схема на нейния развой. Aвтор е на над 1000 публикации в периодиката и на 40 книги. „Този тип критическо есе, който, интерпретирайки конкретна литературна творба, дава и теоретическо, и литературноисторическо познание, е любимият ми жанр и образец на писане за литературата“, гласят думи на проф. Светлозар Игов. Освен с академичната си изследователска и преподавателска дейност Игов превежда и популяризира у нас чрез съставяне на различни сборници и антологии редица сръбски писатели като Йован Христич, Милош Църнянски, Васко Попа, Иван Лалич и др. „За мен най-важната среща с един човек е срещата с библиотеката му. Видя ли библиотеката му – за мен той вече няма никакви тайни“, казва проф. Светлозар Игов в интервю през 2019 г. по повод свое гостуване в дома, където живее Йован Христич. ПРИЗНАНИЕ Носител на редица награди, сред които награда на Съюза на българските писатели за "Хуманизъм и творчество" (1981), националната награда за литературна критика на името на Иван Радославов и Иван Мешеков (1999), националната литературна награда „Йордан Йовков“ (2010), Вазова награда (2012), наградата „Перото“ за цялостен принос (2019), званието доктор хонорис кауза на Великотърновския университет (2020) и др.
|
|
На бюрото
Сидни Ренде изследва новата ера на славата в I Could Be Famous
Феноменът на славата е преминал през значителна трансформация през последните десетилетия. В миналото, известността беше привилегия, запазена за малък брой звезди, които се възприемаха почти като свети личности. През 50-те години на миналия век, Мерилин Монро ...
Валери Генков
|
На бюрото
Людмила Ганчева: "Тази година ни изпълнихте с надежда и споделихте вашите мечти"
В Пловдив, 184 ученици от Професионалната гимназия по хранителни технологии и техника (ПГХТТ) участваха в уникален конкурс за ръкописно писмо, който се провежда за пета поредна година. Темата на тазгодишната инициатива беше "Среща с моето бъдещо Аз", което пре ...
Добрина Маркова
|
Матей Минев разработи библиотека за невронни мрежи с приложения за разпознаване на ръкописни знаци
Ангелина Липчева
|
На бюрото
Как Лейла Слимани и Люси Борлето разкриват тъмната страна на детегледачката в „Нежна песен“
Френският институт в България, Центърът по многоезичието и Центърът за книгата на Нов български университет организират интригуваща среща на университетския клуб „Кинороман“ (Cinroman). Събитието ще се проведе на 22 януари от 18:00 часа в Медиатека ...
Добрина Маркова
|
|
Литературен
бюлетин |
|
Включително напомняния
за предстоящи събития |
Абонирайте се |
|
Литературен обзор
Малките бандитковци канят децата да рисуват и играят в библиотеката
На 24 януари, събота, Регионалната библиотека „Любен Каравелов“ в Русе ще бъде домакин на ново събитие, свързано с малките кучета от Общинския приют за безстопанствени животни. Събитието, организирано от детския отдел на библиотеката и доброволческ ...
Добрина Маркова
|
На бюрото
Людмила Ганчева: "Тази година ни изпълнихте с надежда и споделихте вашите мечти"
В Пловдив, 184 ученици от Професионалната гимназия по хранителни технологии и техника (ПГХТТ) участваха в уникален конкурс за ръкописно писмо, който се провежда за пета поредна година. Темата на тазгодишната инициатива беше "Среща с моето бъдещо Аз", което пре ...
Добрина Маркова
|
Литературен обзор
Фабиана Биа Кусумано разкрива дълбочината на любовта и човешките емоции
Ангелина Липчева
|
На бюрото
Матей Минев разработи библиотека за невронни мрежи с приложения за разпознаване на ръкописни знаци
Ангелина Липчева
|
Ученикът от Природо-математическа профилирана гимназия „Свети Климент Охридски“ в Монтана, Матей Минев, отново привлече вниманието на специалистите в сферата на информационните технологии. Неговата иновация, представляваща библиотека за невронни мрежи с три различни приложения, бе отличена на 26-ата ученическа конференция на Ученическия институт по математика и информатика на БАН.
Мат ...
|
Експресивно
Илко Димитров представя „Извън кръга“ с проф. Александър Шурбанов и проф. Георги Каприев
Добрина Маркова
|
|
13:18 ч. / 30.01.2025
Автор: Добрина Маркова
|
Прочетена 5574 |
|
Неговото присъствие в българската литература наистина е като километричен камък - то никога няма да се погуби, да изчезне. Това каза литературният критик доц. Младен Влашки за проф. Светлозар Игов (1945-2023), от чието рождение днес се отбелязват 80 години.
„Светлозар Игов е един абсолютно, чисто литературен човек. Тоест, човек, който се е занимавал само с това нещо“, отбеляза доц. Влашки. По думите му като преподавател проф. Игов е създал поколения студенти, които и до днес го обичат, търсят, четат и се водят по неговите интерпретации. „Като литературен историк той е единственият човек в България, който е написал история на българската литература самостоятелно, от гледна точка на своето познание, на своите интерпретации. Като литературен критик Светлозар Игов беше човек, който абсолютно активно следеше целия български литературен живот и неговите преценки са незаобиколими. Това означава, че той в подредбата, така да се каже, на литературното поле е играл една изключително важна роля“, посочи още доц. Младен Влашки.
Той разказа още, че освен „прекрасните фрагменти“ и „многото преводи“, Светлозар Игов има също „възлов за българската литература роман“ - „Елените“. Поколения и напред ще познават, ще се ориентират, ще навлизат в литературата през всички тези негови дейности, смята доц. Влашки.
„В този смисъл, той е един от малкото големи в тази поредица, като започнем с, да кажем, доктор Кръстев, като минем през Владимир Василев, от по-ново време - Тончо Жечев. Той е в тази поредица на километричните камъни на българското знание за литература“, допълни той.
СЪЗДАТЕЛ Е НА НАГРАДАТА „ДЪБЪТ НА ПЕНЧО“
Българският учен, литературен критик и историк, есеист, поет, белетрист и преводач Светлозар Игов е роден на 30 януари 1945 г. в село Радуил, Софийска област. Преподавател е в Софийския и в Пловдивския университет. Автор е на книги с монографични литературоведски изследвания, студия, статии, очерци.
Завършва славянска филология в Софийския държавен университет през 1966 г. В следващите две години специализира славянски литератури в Белград и Загреб. В периода 1967–1969 е асистент в Софийския университет, а от 1978 преподава славянски литератури и сравнително литературознание в Пловдивския университет, където от 1983 е доцент, а от 2010 – професор.
Редактор е във вестник „Литературен фронт“ (1969-1970), списание „Съвременник“ (1972–1977), главен редактор на списание „Език и литература“ (1994-2005). Работи в Института за изкуствознание при БАН (1976-1978). Научен и старши научен сътрудник (1978, 1988) е в Института за литература при БАН. През 1978 г. защитава докторска дисертация на тема „Иво Андрич – творческо развитие и художествена структура“.
Създател е на наградата „Дъбът на Пенчо“. Председател е на журито на националната награда за поезия на името на Иван Николов за 2019 г.
НАЙ-ВАЖНАТА СРЕЩА С ЕДИН ЧОВЕК Е СРЕЩАТА С БИБЛИОТЕКАТА МУ
Светлозар Игов започва да публикува в периодиката през 1960 г. Интересите му са в областта на историята и критиката на българската литература, поетиката на романа, общото и сравнително литературознание, славянски литератури, теория и критика на превода. Познава, изследва и популяризира класическата и модерна философска и литературна мисъл. Активно се занимава с оперативна критика. Изявява се и в областта на художествената литература - поезия, проза, фрагменти, афоризми, есета, пиеси, както и на романите „Елените“ и „Там на Балканите“. Преводач е и е автор на антологии. Негови литературоведски и художествени текстове са преведени на английски, испански, немски, руски, сърбохърватски, унгарски, френски, чешки език.
Книгата му „История на българската литература 1878–1944“ е забранена за публикуване през 1981 г. и издадена едва през 1990 г., а след това многократно преиздавана в различни варианти. В нея Светлозар Игов предлага нов, модерен поглед към българската литература и нова периодизационна схема на нейния развой. Aвтор е на над 1000 публикации в периодиката и на 40 книги.
„Този тип критическо есе, който, интерпретирайки конкретна литературна творба, дава и теоретическо, и литературноисторическо познание, е любимият ми жанр и образец на писане за литературата“, гласят думи на проф. Светлозар Игов.
Освен с академичната си изследователска и преподавателска дейност Игов превежда и популяризира у нас чрез съставяне на различни сборници и антологии редица сръбски писатели като Йован Христич, Милош Църнянски, Васко Попа, Иван Лалич и др.
„За мен най-важната среща с един човек е срещата с библиотеката му. Видя ли библиотеката му – за мен той вече няма никакви тайни“, казва проф. Светлозар Игов в интервю през 2019 г. по повод свое гостуване в дома, където живее Йован Христич.
ПРИЗНАНИЕ
Носител на редица награди, сред които награда на Съюза на българските писатели за "Хуманизъм и творчество" (1981), националната награда за литературна критика на името на Иван Радославов и Иван Мешеков (1999), националната литературна награда „Йордан Йовков“ (2010), Вазова награда (2012), наградата „Перото“ за цялостен принос (2019), званието доктор хонорис кауза на Великотърновския университет (2020) и др.
|
Пълния архив е на разположение на абонатите на Literans Плюс
с всички предимства на цифровият достъп.
|
|
|
Запознайте се с дигиталният Literans
Литературни пътеки
Посоката е да надхвърлиме обикновенната витрина от новини и да създадем цифрово пространство, където събитията, новините и своевременното представяне да бъдат услуга на общността. Подобно на всяко пътуване, събираме историята в нашата библиотека, за да имате възможност да се върнете отново, чрез историческия ни архив.
Научете повече
|
|
|
Читателски поглед
Проектът за дигитализация на почерка на Райна Княгиня е уникален за жените в историята
Националната кръгла маса в Панагюрище стана сцена на представянето на иновативния проект „Почеркът на Райна Княгиня като дигитален шрифт“. Събитието, организирано по случай 170-годишнината от рождението на Райна Княгиня, привлече вниманието на ...
|
Избрано
Професор Жоржета Назърска за трансформацията на Райна Княгиня в национална героиня
Националната кръгла маса, проведена на тема „Райна Княгиня: 170 години вдъхновение и културно наследство за Панагюрище“, събра множество специалисти и любители на историята, които обсъдиха значението на революционерката в българската култура. ...
|
Луиджи Пирандело разкрива разликата между комичността и хумора в "Хуморът" от 1908 година
|
Ако сте поропуснали
Неаполитанската „казима“: От улицата до културата – какво стои зад този уникален термин
В италианския диалект на Неапол, терминът "казима" (cazzimma) е изключително интересно и сложно понятие, което трудно може да бъде преведено на български. Думата е описваща смесица от негативни черти като егоизъм, злоба, хитрост, арогантност и стиснатост, ...
|
|
|
Сутришният бюлетин на Literans. Най-важните новини за деня, които да четете на закуска.
|
|
Вечерният бюлетин на Literans. Най-важното от деня за четене при завръщането у дома.
|
|
Литеранс Плюс
Пълния архив е на разположение на абонатите
Абонирайте се
Включва:
|
Не изполваме интернет бисквитки. Не събираме лични данни и не споделяме такива с трети страни. Не прилагаме проследяващи или наблюдаващи маркетингови/рекламни системи.
Издател Literaturabteilung / DRF Deutschland. Публикуваното съдържание, текст, снимки и графики е защитено от Германското законодателство за авторско право. |
|
Общи условия / Потребителско споразумение |
Интелектуална собственост |